За какво изобщо ни е правителство?
Важното е да сме живи и здрави - тази дългосрочна цел си е понятна единствено за нас българите, поради мишкарското безволие на политическия хайлайф и разпадащата се пред очите ни страна
Ще има ли държавно управление след изборите, или няма да има? Това е въпросът, който занапред ще се задава в предизборната акция. И освен ще се задава, само че и ще се постанова като най-важният въпрос с най-важният /очакван/ отговор.
Което напряко не е за поверие. Защо? Защото държавното управление не е /само/цел, а е средство за реализиране на цели.
Първо би трябвало ясно да бъдат обрисувани задачите, които си слагат водещите партии – занапред е ясно, че ГЕРБ ще бъде първа политическа мощ още веднъж. И по тази причина на ГЕРБ принадлежи отговорността да очертае задачите, за чието реализиране ще бъде виновен идващият кабинет.
И е доста тъпо, че такава обикновена причинно-следствена логичност звучи толкоз отдалечено от днешната наша реалност. Ще каже някой – те не могат да се схванат да създадат държавно управление, ти приказваш да си слагат някакви цели за осъществяване.
Да, тъкмо по този начин – задачите и целите на едно държавно управление са причина за неговото битие. Ако не е ясно какво ще прави, защо въобще ни е каквото и да е държавно управление Че то и в този момент си има държавно управление, което не е ясно какво тъкмо прави, с изключение на да чака изборите. Но пък реализира най-важното – да не нервира хората с непотребни глупави приказки и също толкоз глупави дейности.
Иначе изпадаме в обстановката с ремонта у дома, в която идва някой мним занаятчия – несъмнено ви се е случвало – и стартира работа. След което по някое време ви оповестява някаква шокираща цена, макар че през цялото време сте упорствали да ви каже какъв брой ще коства, само че той си е мълчал. И в този момент към този момент ви излиза наяве за какво си е мълчал, когато чуете една невероятна сума за заплащане. И даже да си коства тази цена – а тя нормално въобще не си коства – самият метод е надълбоко
непочтен. То си е машинация.
Същата работа е и с държавното управление у нас, което все не може бъде устойчиво конструирано от последния цялостен мандат в интервала 2017-2021 година Това съпоставяне е на битово равнище, само че е изцяло използвано в държавен проект.
Само дето през днешния ден няма никакъв проект, а както върви – няма да има и страна. Никакво обмисляне за нищо – то бюджет мъчно може да се направи, да не приказваме за дълготрайно обмисляне за реализиране на значимите цели като прекъсване на демографския срив, да вземем за пример. Само това да се реализира, задоволително е!
Само че тази тематика изцяло отсъства от предизборната акция, която ще реализира само още по-високо равнище на омерзение у хората и още по-ниско равнище на изборна интензивност.
И с цел да погледнем в профил, ето един образец.
Гостувам в Сингапур в дома на мой локален другар. Годината е 2015, ранна есен. Човекът е хирург, специализирал в интервенции на ръка. Но с огромна персонална ангажираност приказва за икономическите цели, които в дълготраен проект си е сложил неговият град-държава Сингапур.
- Нашата основна цел до 2025 година е да догоним и да надминем Хонгконг по икономическо развиване и да реализираме най-високия БВП в Югоизточна Азия. След което ме поглежда – аз заставам надълбоко умислен върху чутото – и ме пита на собствен ред:
- А какви са задачите на вашата страна за идващите 10 години? Отговарям му съвсем незабавно, тъй като като на всеки добър българин на мен всичко ми е ясно:
- Нашите дълготрайни цели са постоянно едни и същи, те не се трансформират.
- Какви са тези цели – пита ме той заинтригуван.
- Най-важното за нас е да сме живи и здрави. Това са нашите дълготрайни цели. Човекът остана още по-озадачен и не посмя да пита повече. За което аз бях надълбоко признателен. Естествено, че нищо не разбра. „ Да сме живи и здрави “ – тази дълготрайна цел си е понятна единствено за нас, българите.
Които сме способни да обърнем на подбив и най-голямата покруса. И да, това е огромна покруса – хроничният недостиг на ясни и постижими цели, мишкарското безволие на целия политически хайлайф, разпадащата се пред очите ни българска страна: всичко това е покруса.
Та на този декор още веднъж изниква въпросът – защо въобще ни е държавно управление, в случай че неговото „ сглобяване “ още веднъж ще бъде на мрачно място, на антиморална основа и ще ни показа голяма сметка за заплащане, сходно на някой майстор-измамник?
За какво ни е въобще такова държавно управление – това е въпросът. И тъй като отговорът е явен, то умерено можем да се върнем към най-важното. Най-важното е да сме живи и здрави.
Ще има ли държавно управление след изборите, или няма да има? Това е въпросът, който занапред ще се задава в предизборната акция. И освен ще се задава, само че и ще се постанова като най-важният въпрос с най-важният /очакван/ отговор.
Което напряко не е за поверие. Защо? Защото държавното управление не е /само/цел, а е средство за реализиране на цели.
Първо би трябвало ясно да бъдат обрисувани задачите, които си слагат водещите партии – занапред е ясно, че ГЕРБ ще бъде първа политическа мощ още веднъж. И по тази причина на ГЕРБ принадлежи отговорността да очертае задачите, за чието реализиране ще бъде виновен идващият кабинет.
И е доста тъпо, че такава обикновена причинно-следствена логичност звучи толкоз отдалечено от днешната наша реалност. Ще каже някой – те не могат да се схванат да създадат държавно управление, ти приказваш да си слагат някакви цели за осъществяване.
Да, тъкмо по този начин – задачите и целите на едно държавно управление са причина за неговото битие. Ако не е ясно какво ще прави, защо въобще ни е каквото и да е държавно управление Че то и в този момент си има държавно управление, което не е ясно какво тъкмо прави, с изключение на да чака изборите. Но пък реализира най-важното – да не нервира хората с непотребни глупави приказки и също толкоз глупави дейности.
Иначе изпадаме в обстановката с ремонта у дома, в която идва някой мним занаятчия – несъмнено ви се е случвало – и стартира работа. След което по някое време ви оповестява някаква шокираща цена, макар че през цялото време сте упорствали да ви каже какъв брой ще коства, само че той си е мълчал. И в този момент към този момент ви излиза наяве за какво си е мълчал, когато чуете една невероятна сума за заплащане. И даже да си коства тази цена – а тя нормално въобще не си коства – самият метод е надълбоко
непочтен. То си е машинация.
Същата работа е и с държавното управление у нас, което все не може бъде устойчиво конструирано от последния цялостен мандат в интервала 2017-2021 година Това съпоставяне е на битово равнище, само че е изцяло използвано в държавен проект.
Само дето през днешния ден няма никакъв проект, а както върви – няма да има и страна. Никакво обмисляне за нищо – то бюджет мъчно може да се направи, да не приказваме за дълготрайно обмисляне за реализиране на значимите цели като прекъсване на демографския срив, да вземем за пример. Само това да се реализира, задоволително е!
Само че тази тематика изцяло отсъства от предизборната акция, която ще реализира само още по-високо равнище на омерзение у хората и още по-ниско равнище на изборна интензивност.
И с цел да погледнем в профил, ето един образец.
Гостувам в Сингапур в дома на мой локален другар. Годината е 2015, ранна есен. Човекът е хирург, специализирал в интервенции на ръка. Но с огромна персонална ангажираност приказва за икономическите цели, които в дълготраен проект си е сложил неговият град-държава Сингапур.
- Нашата основна цел до 2025 година е да догоним и да надминем Хонгконг по икономическо развиване и да реализираме най-високия БВП в Югоизточна Азия. След което ме поглежда – аз заставам надълбоко умислен върху чутото – и ме пита на собствен ред:
- А какви са задачите на вашата страна за идващите 10 години? Отговарям му съвсем незабавно, тъй като като на всеки добър българин на мен всичко ми е ясно:
- Нашите дълготрайни цели са постоянно едни и същи, те не се трансформират.
- Какви са тези цели – пита ме той заинтригуван.
- Най-важното за нас е да сме живи и здрави. Това са нашите дълготрайни цели. Човекът остана още по-озадачен и не посмя да пита повече. За което аз бях надълбоко признателен. Естествено, че нищо не разбра. „ Да сме живи и здрави “ – тази дълготрайна цел си е понятна единствено за нас, българите.
Които сме способни да обърнем на подбив и най-голямата покруса. И да, това е огромна покруса – хроничният недостиг на ясни и постижими цели, мишкарското безволие на целия политически хайлайф, разпадащата се пред очите ни българска страна: всичко това е покруса.
Та на този декор още веднъж изниква въпросът – защо въобще ни е държавно управление, в случай че неговото „ сглобяване “ още веднъж ще бъде на мрачно място, на антиморална основа и ще ни показа голяма сметка за заплащане, сходно на някой майстор-измамник?
За какво ни е въобще такова държавно управление – това е въпросът. И тъй като отговорът е явен, то умерено можем да се върнем към най-важното. Най-важното е да сме живи и здрави.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ